Завръщам се след дълго мълчание... Не че нямаше какво да кажа :) Просто устата ми беше пълна с ммм есенни плодове, а умът зает с прочитанито на поредицата Здрач и няколко други. Добре де, не беше само това. Имах нужда от почивка. Случвало ли ви се е да искате да си починете от себе си? На мен да. Лошото е, че обърках нещата още повече. Случиха ми се всички неща, които не МОЖЕХА да ми се случат. Не се оплаквам де. Ще оживея. Стигнах до извода обаче, че в момента в който спра да слушам собствения си глас, започвам да вървя заедно със стадото. Странното е, че се чувствах несигурна там, а трябваше да е обратното.

Искам само да кажа, че ми липсват някои хора, много ми липсват, а не знам дали някога ще мога пак да ги имам. За други се радвам, че излязоха от живота ми, избутах ги така както изхвърлих огромния гардероб от дома си (при лятно-есенния ремон, вече знаете с какво още се занимавах, много тежеше и ремонта и гардероба).

В крайна сметка сега домаът ми е нов, живота също...

Изгрявам отново, след последния залез...

А ти извинявай за дъжда, още не искам да те боли!