Срещнах една жена, случайно на улицата... покрай мои познати. Странно е как хората се изграждат сами така, мислейки че знаят всичко.

Тази мило изглеждаща и иначе леко невзрачна госпожа говореше само за пари, през цялото време и във всякакъв контекст. Мереше и теглеше, обръщаше във валута, плюеше и ги величаеше. Аз не чувах какво точно говори, само знаех че в нейния глас звънтят пари и то такива, които никога нямаше да има.

Не искам да звуча изтъркано, но какво толкова има в тези хартийки, че всеки е влюбен в тях? Знам, че те ти позволяват, да си позволяваш, това което искаш и в много случаи аз самата съм била обсебена от "красотата им", но въпреки всичко не мога да да разбера какво кара всички да искат още и Още ИИИ ОЩЕЕ повече.

Може би разсъждавам така защото съм виждала хора да падат от много високо (да кажем от финансово високо) и които почти си разбиват здравето, нервите и семействата, всичко благодарение на леките хартийки.

Освен това има толкова много човеци, които се продават за финикийски знаци. Като цяло повечето хора не ги разбират по правилния начин. Те подаряват (използвам тази дума, защото погледнато от страни изглежда точно като подарък) душата и тялото си, ценностите и бъбреците си, дори собствените си деца в името на някакъв измислен лукс. Вещи, които използваме 1,2,5,10 години и после изхвърляме! След определеното време изглежда точно все едно сме се подарили, не продали за пари. Тъжно е, но е действителност. Човек може да бъде смачкан само с една банкнота, но не може отново да израстне с друга, макар и на същата стойност.

Колко всъщност е лошо да живееш с малко пари? Можеш ли да си щастлив с малко? Колко му е нужно на човек, за да задоволи всичките си потребности?

Преди малко гледах някакъв епизод на Цената на истината във Вбокс. Отново отчайваща картинка тип "Подарява се любов за пари" желаещи?

В гласа на тази жена звънтяха пари, пари, които тя никога няма да има, но говореше така сладко за тях, сякаш вече ги е похарчила...